отървал съм

Речник на българския език

1. отървал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отървал съм е производна форма на отървам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отървал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отървал съм е производна форма на отървам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. отървал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отървал съм е производна форма на отървам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

4. отървал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отървал съм е производна форма на отърва (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. отървал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отървал съм е производна форма на отърва (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).