отървало

Речник на българския език

1. отървало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отървало е производна форма на отървам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отървало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отървало е производна форма на отървам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отървало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отървало е производна форма на отървам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отървало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отървало е производна форма на отървам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. отървало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отървало е производна форма на отърва (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. отървало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отървало е производна форма на отърва (мин. деят. св. прич. ср. р.).