отървалия

Речник на българския език

1. отървалия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

отървалия е производна форма на отървам (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. отървалия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

отървалия е производна форма на отърва (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).