отървали

Речник на българския език

1. отървали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отървали е производна форма на отървам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отървали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отървали е производна форма на отървам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. отървали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отървали е производна форма на отървам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. отървали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отървали е производна форма на отървам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. отървали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отървали е производна форма на отърва (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

6. отървали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отървали е производна форма на отърва (мин. деят. св. прич. мн. ч.).