отървала

Речник на българския език

1. отървала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отървала е производна форма на отървам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отървала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отървала е производна форма на отървам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отървала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отървала е производна форма на отървам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отървала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отървала е производна форма на отървам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. отървала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отървала е производна форма на отърва (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. отървала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отървала е производна форма на отърва (мин. деят. св. прич. ж. р.).