отъпяло

Речник на българския език

1. отъпяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отъпяло е производна форма на отъпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отъпяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

отъпяло е производна форма на отъпея (мин. деят. св. прич. ср. р.).