отъпчете

Речник на българския език

1. отъпчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

отъпчете е производна форма на отъпча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. отъпчете — повелително наклонение, мн. ч.

отъпчете е производна форма на отъпча (повелително наклонение, мн. ч.).