отъпчел

Речник на българския език

1. отъпчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отъпчел е производна форма на отъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отъпчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отъпчел е производна форма на отъпча (мин. деят. несв. прич. м. р.).