отънявал е

Речник на българския език

1. отънявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отънявал е е производна форма на отънявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отънявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отънявал е е производна форма на отънявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отънявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отънявал е е производна форма на отънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).