отънявало си

Речник на българския език

1. отънявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отънявало си е производна форма на отънявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отънявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отънявало си е производна форма на отънявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. отънявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отънявало си е производна форма на отънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).