отънявало е

Речник на българския език

1. отънявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отънявало е е производна форма на отънявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отънявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отънявало е е производна форма на отънявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отънявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отънявало е е производна форма на отънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).