отънявала

Речник на българския език

1. отънявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отънявала е производна форма на отънявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отънявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отънявала е производна форма на отънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отънявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отънявала е производна форма на отънявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отънявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отънявала е производна форма на отънявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).