отънявал

Речник на българския език

1. отънявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отънявал е производна форма на отънявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отънявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отънявал е производна форма на отънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отънявал — мин. деят. св. прич. м. р.

отънявал е производна форма на отънявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отънявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отънявал е производна форма на отънявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).