отъждествило е

Речник на българския език

1. отъждествило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отъждествило е е производна форма на отъждествя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отъждествило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отъждествило е е производна форма на отъждествя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).