отщявало

Речник на българския език

1. отщявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отщявало е производна форма на отщявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отщявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отщявало е производна форма на отщявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отщявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отщявало е производна форма на отщявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отщявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отщявало е производна форма на отщявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).