отщявала

Речник на българския език

1. отщявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отщявала е производна форма на отщявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отщявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отщявала е производна форма на отщявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отщявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отщявала е производна форма на отщявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отщявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отщявала е производна форма на отщявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).