отщипел

Речник на българския език

1. отщипел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отщипел е производна форма на отщипя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отщипел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отщипел е производна форма на отщипя (мин. деят. несв. прич. м. р.).