отшумял съм

Речник на българския език

1. отшумял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отшумял съм е производна форма на отшумя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отшумял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отшумял съм е производна форма на отшумя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. отшумял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отшумял съм е производна форма на отшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).