отшумял си

Речник на българския език

1. отшумял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отшумял си е производна форма на отшумя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отшумял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отшумял си е производна форма на отшумя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. отшумял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отшумял си е производна форма на отшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).