отшумял е

Речник на българския език

1. отшумял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отшумял е е производна форма на отшумя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отшумял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отшумял е е производна форма на отшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отшумял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отшумял е е производна форма на отшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).