отшумяло е

Речник на българския език

1. отшумяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отшумяло е е производна форма на отшумя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отшумяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отшумяло е е производна форма на отшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отшумяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отшумяло е е производна форма на отшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).