отшумяло

Речник на българския език

1. отшумяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отшумяло е производна форма на отшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отшумяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отшумяло е производна форма на отшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отшумяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

отшумяло е производна форма на отшумя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отшумяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отшумяло е производна форма на отшумя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).