отшумяла

Речник на българския език

1. отшумяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отшумяла е производна форма на отшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отшумяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отшумяла е производна форма на отшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отшумяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

отшумяла е производна форма на отшумя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отшумяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отшумяла е производна форма на отшумя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).