отшумял

Речник на българския език

1. отшумял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отшумял е производна форма на отшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отшумял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отшумял е производна форма на отшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отшумял — мин. деят. св. прич. м. р.

отшумял е производна форма на отшумя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отшумял — мин. деят. несв. прич. м. р.

отшумял е производна форма на отшумя (мин. деят. несв. прич. м. р.).