отшумявал си

Речник на българския език

1. отшумявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отшумявал си е производна форма на отшумявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отшумявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отшумявал си е производна форма на отшумявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. отшумявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отшумявал си е производна форма на отшумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).