отшумявало си

Речник на българския език

1. отшумявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отшумявало си е производна форма на отшумявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отшумявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отшумявало си е производна форма на отшумявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. отшумявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отшумявало си е производна форма на отшумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).