отшумявало

Речник на българския език

1. отшумявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отшумявало е производна форма на отшумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отшумявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отшумявало е производна форма на отшумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отшумявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отшумявало е производна форма на отшумявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отшумявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отшумявало е производна форма на отшумявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).