отшумявала

Речник на българския език

1. отшумявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отшумявала е производна форма на отшумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отшумявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отшумявала е производна форма на отшумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отшумявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отшумявала е производна форма на отшумявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отшумявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отшумявала е производна форма на отшумявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).