отшуми

Речник на българския език

1. отшуми — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отшуми е производна форма на отшумя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отшуми — повелително наклонение, ед. ч.

отшуми е производна форма на отшумя (повелително наклонение, ед. ч.).