отшил

Речник на българския език

1. отшил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отшил е производна форма на отшия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отшил — мин. деят. св. прич. м. р.

отшил е производна форма на отшия (мин. деят. св. прич. м. р.).