отчупил си

Речник на българския език

1. отчупил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отчупил си е производна форма на отчупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отчупил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отчупил си е производна форма на отчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).