отчупил е

Речник на българския език

1. отчупил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отчупил е е производна форма на отчупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отчупил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отчупил е е производна форма на отчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).