отчупила

Речник на българския език

1. отчупила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отчупила е производна форма на отчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отчупила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отчупила е производна форма на отчупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).