отчупил

Речник на българския език

1. отчупил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отчупил е производна форма на отчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отчупил — мин. деят. св. прич. м. р.

отчупил е производна форма на отчупя (мин. деят. св. прич. м. р.).