отчупи

Речник на българския език

1. отчупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отчупи е производна форма на отчупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отчупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отчупи е производна форма на отчупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отчупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отчупи е производна форма на отчупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. отчупи — повелително наклонение, ед. ч.

отчупи е производна форма на отчупя (повелително наклонение, ед. ч.).