отчупело

Речник на българския език

1. отчупело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отчупело е производна форма на отчупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отчупело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отчупело е производна форма на отчупя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).