отчупел

Речник на българския език

1. отчупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отчупел е производна форма на отчупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отчупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отчупел е производна форма на отчупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).