отчуждил е

Речник на българския език

1. отчуждил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отчуждил е е производна форма на отчуждя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отчуждил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отчуждил е е производна форма на отчуждя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).