отчуждил

Речник на българския език

1. отчуждил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отчуждил е производна форма на отчуждя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отчуждил — мин. деят. св. прич. м. р.

отчуждил е производна форма на отчуждя (мин. деят. св. прич. м. р.).