отчопляло

Речник на българския език

1. отчопляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отчопляло е производна форма на отчоплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отчопляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отчопляло е производна форма на отчоплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отчопляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

отчопляло е производна форма на отчоплям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отчопляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отчопляло е производна форма на отчоплям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).