отчоплил

Речник на българския език

1. отчоплил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отчоплил е производна форма на отчопля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отчоплил — мин. деят. св. прич. м. р.

отчоплил е производна форма на отчопля (мин. деят. св. прич. м. р.).