отчекнел

Речник на българския език

1. отчекнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отчекнел е производна форма на отчекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отчекнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отчекнел е производна форма на отчекна (мин. деят. несв. прич. м. р.).