отчаяло

Речник на българския език

1. отчаяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отчаяло е производна форма на отчая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отчаяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

отчаяло е производна форма на отчая (мин. деят. св. прич. ср. р.).