отчаял

Речник на българския език

1. отчаял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отчаял е производна форма на отчая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отчаял — мин. деят. св. прич. м. р.

отчаял е производна форма на отчая (мин. деят. св. прич. м. р.).