отцепило

Речник на българския език

1. отцепило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отцепило е производна форма на отцепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отцепило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отцепило е производна форма на отцепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).