отцепил

Речник на българския език

1. отцепил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отцепил е производна форма на отцепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отцепил — мин. деят. св. прич. м. р.

отцепил е производна форма на отцепя (мин. деят. св. прич. м. р.).