отцепело

Речник на българския език

1. отцепело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отцепело е производна форма на отцепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отцепело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отцепело е производна форма на отцепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).