отцепел

Речник на българския език

1. отцепел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отцепел е производна форма на отцепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отцепел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отцепел е производна форма на отцепя (мин. деят. несв. прич. м. р.).