отцедил

Речник на българския език

1. отцедил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отцедил е производна форма на отцедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отцедил — мин. деят. св. прич. м. р.

отцедил е производна форма на отцедя (мин. деят. св. прич. м. р.).