отхлупил съм

Речник на българския език

1. отхлупил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отхлупил съм е производна форма на отхлупя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отхлупил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отхлупил съм е производна форма на отхлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).